memory-header-042 Тъй като оперативната памет е един от най-важните компоненти в компютъра, от които основно зависи неговата производителност и бързина, решихме да ви обясним с възможно по прости думи как е организирана тя и как работи. Много хора наричат оперативната памет “компютърна памет” или “RAM” памет, което е съкращение от “Random Access Memory” – памет с произволен достъп.

.

Оперативна памет

ram-memoryОперативната памет е място в компютъра, в което системата държи данни и програмите с които работи в момента, така че да могат да бъдат достъпни от процесора. Върху тази памет може да се записва и да се чете, подобно на паметта на твърдия диск. Разликата обаче е, че оперативната памет е далеч по-бърза от останалите компоненти съдържащи информация в машината (хард диск, CD, DVD и т.н.), тъй като тя “разговаря” директно с процесора и съхранява тази информация на съвсем различен принцип. Докато твърдият диск например е вид магнитен носител на информация, RAM-паметта представлява множество клетки, същоящи се от двойка кондензатор и транзистор за всеки бит информация (всеки бит може да заема две състояния – единица или нула, в случая зареден кондензатор = 1 и разреден = 0). При постъпване на тактов сигнал се променя състоянието на всяка клетка от паметта, тоест въпросния кондензатор може да се разреди, да се зареди или да остане в старото си положение.Проблемът при този вид памет е, че кондензаторът с времето се разрежда (изпразва), което отговаря на промяна на информацията от единица към нула. Тъй като това не бива да става, процесорът се грижи постоянно да поддържа кондензаторите, които задържат стойност “единица” заредени. Това нещо се прави милиони пъти всяка секунда.Между твърдия диск и оперативната памет има още една съществена разлика – когато изключите компютъра, информацията на твърдия диск остава непокътната, но тази в RAM се изчиства, защото принципът на съхранението й изисква постоянно електрическо захранване, освен нуждата от опресняване за динамичната памет – DRAM (Dynamic Random Access Memory – Динамична памет с произволен достъп). Когато включите машината отново, тя пак започва да се запълва в зависимост от нуждите на компютъра ви.
По-бърза памет от нея е кешът, за който се използва SRAM, при това разположена директно в платката на процесора.
Наличието на по-голямо количество RAM означава, че компютъра по-рядко ще има нужда да работи с твърдия диск, който както казахме е по-бавен.

kingmax-ram-laptop

DDR SDRAM

DDR RAM е второ поколение динамична памет, при която при един такт на процесора се прехвърля два пъти повече информация, защото паметта работи и с предния и със задния фронт на синхронизиращия сигнал.Състоянието и се променя и по двата фронта на тактовия сигнал, тоест ако оприличим тактовия сигнал на една морска вълна, информацията при DDR, както и при DDR2 се променя не само при пристигането на вълната, ами и още веднъж при отминаването на вълната. На теория производителността би трябвало да се вдигне два пъти, но на практика варира между 40-60 процента в повече, в сравнение с SDRAM.

DDR2 SDRAM

DDR2 SDRAM е синхронна динамична памет с произволен достъп и удвоена скорост на предаване на данните от второ поколение. Тя работи по същия начин като DDR SDRAM, използвайки и двата фронта на тактовия сигнал, при което еквивалентната му ефективна честота спрямо обикновената SDRAM също е двойно по-висока. Основната разлика между DDR2 SDRAM и DDR SDRAM се състои в това, че честотата на шината, по която се предават данните в буфера на интегралната схема на паметта е двойно по-голяма от честотата на работа на паметта.

DDR3 SDRAM

Разликата между DDR3 и DDR2 се състои в използването на транзистори с по-малък на ток на утечка (тоест кондензаторът се разрежда по-бавно) и по този начин, посредством понижение на напрежението с което се захранват клетките на паметта се постига значително намаление на енергопотреблението – с цели 40 процента. По-малкото потребление на енергия от своя страна означава възможност за по-висока честота на работа, съответно по-голяма скорост на предаване на данните.

SRAM

Има памет (SRAM) – статична памет, при която не е нужно опресняване, за сметка на съвсем другата и конструкция, състояща се от четири или шест транзистора на всеки бит информация. Тази памет е по-бърза и се използва в кеша – бърза памет, в която по специален алгоритъм предварително се зарежда информация, която ще бъде необходима на процесора.

SAM

Противоположността на RAM-паметта е SAM-паметта. Това е съкращение от Serial Access Memory и означава памет, която държи данните си в серии от клетки, които могат да се обработват само последователно. Ако нужните ни данни не са в първата клетка, автоматично проверяваме втората, ако не са и там, проверяваме третата и т.н., докато това което ни трябва не се намери. Може би това ви звучи малко безмислено като ограничение, но всъщност не е – има случаи в които нужната ни информация се запазва в строго определен ред, след което и се достъпва по този начин. За пример можете да си представите видеокасетките, които в момента не са много популярни, но със сигурност си ги спомняте. SAM памет се използва в буферите памет, например при текстурите във видеокартите.

ROM

Съществува памет, която не се изчиства при изключване на компютъра – тя се нарича “ROM” памет. Съкращението идва от “Read-Only Memory” и е много по-скъпа от RAM паметта. В нея се съдържа много малко информация, включващо такава, която помага на компютъра да зареди системата в RAM паметта, когато бъде стартиран.

Виртуална памет

Когато мястото на твърдия ви диск свърши, компютърът няма да може да работи, а когато мястото върху RAM-паметта свърши, работата продължава, но доста по-бавно.
Това е така, защото при липса на оперативна памет, операционната система си създава paging файл, в който прехвърля информацията от RAM-паметта. Тъй като обаче тя се чете много по-бавно от твърдия диск, от колкото от оперативната памет, цялостната производителност на компютъра се намалява драстично.
Възможно е да сте виждали някога съобщение за грешка в жълто балонче долу вдясно на екрана, което гласи, че виртуалната памет е прекалено малко.
По подразбиране, Windows задава минимално количество на виртуалната памет с 300 мегабайта повече от инсталираната оперативна, а максималното количество се настройва със стойност 3 пъти по наличното количество RAM.

page

Как да увеличим виртуалната памет?
1. Отворете System:
Start -> Control Panel -> System and Maintenance -> System

2. В левия панел натиснете “Advanced System Settings”. При тази стъпка е възможно операционната система да изисква администраторска парола.
3. В листът Advanced, под Performance, натиснете Settings.
4. Натиснете листът Advanced и във Virtual Memory натиснете Change.
5. Премахнете тикчето от “Automatically manage paging file size for all drives”.
6. Под Drive [Label] натиснете партишъна, на който се намира пейджинг файлът, който желаете да промените.
7. Натиснете Custom Size, запишете новия размер в мегабайти в Initial Size или Maximum Size кутията, натиснете Set и щракнете OK.

Ако увеличавате размера на файла няма да се изисква рестартиране на компютъра, но ако го намалявате, ще се наложи да рестартирате системата, за да се изчисти виртуалната памет.